Пауза: Войната в Украйна

Днешната статия не е обичайна, защото ситуацията е необичайна

Здравейте и Честита Баба Марта!

Отново е вторник. Много ми се искаше днес да пиша за някоя прекрасна компания, която е добра инвестиция за следващите 5-7 години.

Но в момента времето не се измерва в години, а в часове, дори минути. Избухването на войната в Украйна миналия четвъртък донесе изключително много болка. По телевизията се въртят клипове, приличащи на оцветени кадри от Втората световна война по History Channel.

В тази ситуация, въпросите са много повече от отговорите. Питам се има ли смисъл да казвам нещо, след като аз определено не съм компетентен по темата. Дали да не правя нищо, когато това изглежда безопасно решение? Вместо това мога ли просто тихо да изразявам своята подкрепа отстрани?

Вероятно не, не знам и да.

В такива ситуации обикновено си казвам, че бездействието не решава нищо в дългосрочен план. Така както бих искал човекът срещу мен да бъде честен, такъв се опитвам да бъда и аз чрез този нюзлетър. Ще споделя позицията си, защото сегашното положение е най-малкото тъжно и по-скоро ужасяващо и се надявам съвсем скоро да намери своето решение.

Да помним историята

В началото на 8. клас, учителката по история ни накара да напишем мъдрост или латинска поговорка на първата страница от тетрадката по предмета. Аз се чудих с коя поговорка имам най-голям шанс да спечеля нейните симпатии. Накрая измислих следното:

Народ, който не познава историята си, няма бъдеще.

Тогава наистина вярвах, че посланието е да изучаваме и помним историята си. Трябваха ми години да осъзная истинския смисъл на цитата - да се поучаваме от миналите събития, така че да не повтаряме грешките на предците си.

Днес са останали малцина преки свидетели на ужасите от Втората световна война. Това прави далеч по-лесно да повторим тяхната грешка спрямо преди 30 години, например.

Но дори когато живите разказвачи ги няма, книгите остават и помнят.

През 1943 г. Джон Стайнбек е военен кореспондент в Европа. В една от своите статии, той пише, че “Всяка война е симптом за провала на човека като мислещо животно.”

За сцени като тези в Украйна няма разумно обяснение. Разбира се, може да се измислят всякаква аргументи, които да рационализират ситуацията, но те по-скоро показват нейната абсурдност.

Подобна война в рамките на Европа до преди няколко дни звучеше глупаво. Цялото благосъстояние, спокойствие и качество на живот на този континент през последните 70 години са постигнати главно благодарение на установения мир.

Да дръзне някой да наруши този мир, колкото и несъвършен да е той, това говори много за неговата ценностна система (и по-скоро нейната липса), както и че няма какво да губи. Но всички останали в Европа имаме какво да губим и трябва да отстояваме съграденото.

Свободата и демокрацията имат своята цена

Точно преди 8 години, в разгара на размириците в Киев по онова време, вестник Капитал излиза с коментар на заглавната си страница, който изглежда актуален и днес:

За надигащите се из континента крайни партии Европа е извор на всички злини - от кризата с еврото до имигрантите, крадящи работни места и социални придобивки. За други ЕС е просто бюрократична машина и отдавна е изгубила основание за съществуването си. За мнозина в България е източник на еврофондове и досадни критикуващи доклади. Погледната откъм пламналата и окървавена Украйна обаче, Европа е нещо друго. И свършва там, където управляващите стрелят със снайпери срещу гражданите си.

Свободата (включително тази да протестираш), правото да определяш бъдещето си, да имаш управление, опитващо се да спазва стандарти за прозрачност и отчетност, и да си сигурен, че има граници, които е немислимо да бъдат престъпени, са все неща, с които лесно се свиква. И понякога едва когато започнат да свистят куршуми, съдържанието на думи като ценности и принципи придобива плът.

Европа, уморена от самата себе си, съмняваща се коя е и къде отива, трябва само да погледне към черния дим и скупчените мъртви тела по улиците на Киев, за да си спомни защо има смисъл. Най-малкото защото е направила така, че дори хора като холандския националист Герт Вилдерс или Волен Сидеров да искат да участват в избори вместо в метежи и да са въоръжени с крещящ популизъм, но не и с калашници.

В Европа, и в частност България, през последните години свикнахме със свободата и демокрацията като нещо обичайно. Спокойното пътуване навсякъде из континента, сами да определяме как да се развива държавата ни, дори растежът на заплатите и икономиката, звучат като нормални постижения.

Историята обаче показва, че през голяма част от съществуването на нашата цивилизация, тези ценности не са били налични. Авторитарни лидери с мания за власт и величие винаги е имало и ще има в излишък.

Без съмнение, войната в Украйна ще струва определена цена и на нас българите. За момента изглежда, че суровини като пшеница, зърно, газ и петрол ще поскъпват. Силно се надявам да си останем само с тези последици, макар за момента да няма ясен хоризонт колко време ще траят и до какви върхове ще достигнат цените.

Тези неудоства са неприятни. Но цената да зареждаме бензин на 3 лв. за литър си струва, ако с него може да напълним резервоара на автомобила и да отидем, там където си поискаме, дори това да бъде на протест срещу правителството.

Малко оптимизъм

Искам да завърша с две неща, които ми дават някакъв оптимизъм.

Едното е реакцията на хората. Изправени пред бежанска вълна, много българи помогнаха на бягащите от Украйна с транспорт, подслон, дрехи, храна. Във Фейсбук има група, където доброволци се организират, координират и помагат - Помощ за украинските бежанци. Българското правителство откри специален портал, където всеки може да поиска помощ или да предостави такава.

Вторият повод за оптимизъм идва от правителствата в Европа. В ЕС от много време има различни проблеми и вместо да бъдат решавани, те по-скоро се отлагаха. Тази криза може да послужи като катализатор за решаване на въпросите по две конкретни теми – отбрана и енергетика.

Германия, най-силната икономика в Европа, вече възприема отбраната много по-сериозно. Предстои да видим дали техният пример ще бъде последван и от други държави за по-бърза модернизация. Някои като Литва, вече го направиха.

Сегашната криза може да бъде ускорител България да потърси по-значима енергийна независимост. По всичко изглежда, че максимално се работи интерконекторът за втечнен газ в Гърция да бъде готов до лятото. Финансовият министър съобщи, че се разглежда възможност за изграждане на нова АЕЦ у нас.

В същото време Германия реши да отложи затварянето на атомните си централи в опит да намали енергийния внос. Италия ще преразгледа затварянето на своите ТЕЦ-ове. Всичко това може да е отправна точка към цялостно преосмисляне на начина, по който ще се осъществи енергийният преход в Европа, така че той да бъде по-плавен и безболезнен.

Накрая, ако искате да помогнете пряко на засегнатите в Украйна, има множество хуманитарни и неправителствени организации действащи на терен:

• Украинският Червен кръст – всички средства ще бъдат използвани за подпомагане на засегнати от въоръжения конфликт, събиране на кръв, мобилизиране на доброволци и ресурси, както и спешни дейности.

• Razom for Ukraine – Съществува от 8 години. Екипът е изцяло от жени. Преди войната работиха по посока развитие на демокрацията в страната, но сега купуват медицински апарати и материали от САЩ, които чрез склад в Полша стигат до Украйна

• Kyiv Independent – новинарски сайт, в който журналисти на място в Украйна отразяват случващото се на английски език. В момента имаме нужда от достоверна информация.

• UNICEF оказва подкрепа на децата в цяла Украйна

• Ето тук има много по-пълен списък, но нямам информация дали всяка споманата организация е легитимна и функционираща в момента.

Отделно, Централната банка на Украйна има специално открита сметка на украинското правителство в чуждестранна валута. За притежателите на криптовалута, преводи към банката може да се правят директно чрез Aid for Ukraine, която работи с украинския министър на дигиталната трансформация.

Аз дарих на Kyiv Independent и централната банка.

До скоро,

Христо